За книгата: 2006 / "Църковният воин нямаше по-ревностен паладин от този тамплиер на перото, чиято дръзка критика е постоянен кръстоносен поход... Изглежда, че френският език никога не е достигал до такава арогантна парадоксалност. Това сливане на грубост с изтънченост, насилие с деликатност, горчивина с изисканост напомня за онези магьоснически напитки, направени от цветя и змийска отрова, от кръвта на тигрица и див мед. Тези думи на П. дьо Сен-Виктор поразително точно характеризират личността и творчеството на Жул Барбет д'Оревили (1808–1889) и този том от избрани произведения на този един от най-необичайните френски писатели на 19 век, съставен от такива признати шедьоври като романа "Разглезени" (1854), колекцията от разкази "Тези на дявола" (1873) и историята "Историята, която дори няма име" (1882) са най-доброто потвърждение за това . Барбет, който никога не е крил своите роялистки възгледи, когото Реми дьо Гурмон (1858–1915) в есето си, откриващо книгата, нарича „скрит класик“ и включва в „клана на тези, които презират добродетелта и се подиграват на филистимския здрав разум“, е многократно обвиняван на аморализма - след публикацията му „Онези на дявола“ дори започна дело срещу него по искане на републиканската преса, но противоречивата му работа беше възхитена от колеги писатели от различни посоки. „Барбет д'Ауревили не рискува да стане популярен писател“, пише М. Волошин, „тъй като, за да го обичате, трябва да достигнете тази степен на съзнание, когато започнете да обичате човек само заради непримиримостта на противоречията, които са съчетани в него, заради широтата на замаха на махалото, заради величествената отдалеченост на мразовитите полюси на душата му” и все пак редакторите се надяват, че истинските любители на френския романтизъм и символизъм ще могат да оценят тази филигранна проза, умело преведен от М. и Е. Кожевникови и снабден с изчерпателни бележки.